сряда, 13 май 2015 г.

Свободна музикотерапевтична импровизация


Музикотерапевтичната импровизация помага за изразяване на емоции, пресъздаване на настроения, метафорично представяне на картини и ситуации от ежедневния живот, развиване потенциала на въображението. Посредством свободното себеизразяване с музика участниците в музикотерапевтичната сесия откриват радостта от пресъздаването на богата палитра образи – от персонални характеристики до природни явления. Импровизацията стимулира оформяне на съзнание за свобода на личния избор, насърчава инициативността и увереността в собствената стойност, подпомага усвояването на способи за изразяване на подкрепа в групата. 




Музикалнта импровизация е основна техника, която се използва в активната музикотерапия.  Тя е особено ефективна както при работа с пациенти, така и с групи за личностно развитие, за откриване и развиване на личностния потенциал и себеизразяване.



“Свободна музикотерапевтична импровизация“ 


Едно от ключовите имена за музикотерапевтичната импровизаия е Джулиет Алвин (1897 – 1982), пионер в сферата на музикотерапията. Международно призната виолончелистка, Джулиет Алвин твърдо вярва в ефекта на музиката като терапевтичен медиум. Термина „свободна музикотерапевтична импровизация“, Алвин използва като част от своя комбиниран музикотерапевтичен подход, който включва и различни други музикални занимания. Нарича се „свободна импровизация“, защото терапевтът не поставя никакви правила, не определя структурата и мелодичните теми. Това позволява на участниците да „се отпуснат“, импровизирайки на избран от тях музикален инструмент, като открият собствен начин на изразяване и създаване на музика. 

Целта на тази "свободна импровизация" е именно да освободи участниците от техните предварителни страхове - дали и как ще се справят, как ще изглеждат пред останалите, какво ще си помислят за тях. Докато импровизират - заедно или поотделно, участниците оформят различни нива на взаимоотношение със средата около тях и развиват физическия си, интелектуален и социално-емоционален потенциал. Алвин отделя специално внимание на значението, което има развиването у участниците на специално отношение към музиката и към използваните музикални инструменти. Взаимоотношението със самата музика е поставено в основата на терапевтичния процес.



Музикотерапевтичната импровизация и децата в аутистичния спектър


Джулиет Алвин прилага своята т. нар. „Свободна музикотерапевтична импровизация“ при пациенти с умствени, психически и физически увреждания, както и с деца от аутистичния спектър. При работа с тях, тя следва три етапа на развитие по време на сесиите: свързване на детето с външните обекти, свързване на детето с терапевта и свързване на детето с останалите хора. За целта се използват импровизирани музикални диалози или дуети, в които терапевтът и участникът свирят заедно или се редуват. По време на импровизация музицирането е напълно свободно и непреднамерено, без употреба на предварително композирана музика. Различните начини за извличане на звуци от инструментите, както и използването на гласа предоставят огромна свобода при създаването на спонтанна импровизирана музика.



Музикалната импровизация разкрива нашия характер

Музиката, създадена от участниците в импровизацията, предлага едно много точно отражение на тяхната индивидуалност. По този начин музикалнта импровизация се превръща в метафора на преживяванията на участниците. Импровизацията в тиха динамика би могла да представлява своеобразен израз на неувереност или дори да бъде аналогична на пасивност по време на дискусия. Затова пък динамичната и гръмка звучност би изразила увереност и склонност към лидерство или пък неспособност да бъде приемано чуждото мнение. Терапевтът насочва и оформя музикалнта импровизация и по този начин си кореспондира с психичните процеси у участниците. Това позволява неувереният и плах участник да осъзнае значимостта на собствената си музикална импровизация.

В музикотерапевтичната сесия комуникацията и близкият контакт с участниците са ключови. Това налага музикотерапевтът да познава добре основни постановки от областта на психологията, теория на взаимоотношенията, теория на психодинамиката, психоанализа и пр. В допълнение музикотерапията се опира върху различни терапевтични теории, както и върху модели от музикалната психология.  По този начин музикалната терапия стъпва върху една богата и сложна основа, съчетаваща психология, психоанализа, музикология, медицина и теория на комуникацията и обучението.


Музикалните терапевти са поставени в едно уникално творческо поле, в което науката се среща с изкуството.