По време на 17-годишната си съвместна работа,
музикотерапевтите Пол Нордоф (1909-1977) и Клайв Робинс (1927-2011) разработват
импровизационен музикотерапевтичен модел, който решават да нарекат „Креативна музикотерапия“ .
Първоначално създаден за работа с деца със специални потребности, подходът успешно
се прилага и при работа с възрастни. Неговите главни цели са развиване на
себеизразяването, уменията за комуникация и взаимоотношенията, изграждане на
стабилна и богата персоналност, насърчаване на креативността и освобождаване от
патологични модели на поведение.