събота, 4 март 2017 г.

МУЗИКАТА СКОРО ЩЕ ИЗМЕСТИ БОЛКОУСПОКОЯВАЩИТЕ И СЪНОТВОРНИ ХАПЧЕТА

Това не е поредното подвеждащо заглавие в жълтите медии, а съвсем сериозно експертно заключение, базирано на множество научни експерименти. От доста време следя новините, свързани с развитието на музикотерапевтичните методи по цял свят и последните ми две статии бяха за това как едни от най-авторитетните медии, като CNN и NBC, отразяват новостите в музикотерапевтичното поле. Планирам да разгледам тази тема в още две статии, тъй като добрите новини се увеличават буквално с всеки изминал ден и за чудодейната сила на музикотерапията започва да се чува вече дори и у нас. Междувременно, обаче, попаднах на тези впечатляващи резултати от проведени в последните години научни изследвания с пациенти, нуждаещи се от болкоуспокояващи или сънотворни медикаменти. Съвсем скоро музиката ще може ефективно и пълноценно да замени приема на приспивателни и обезболяващи - новина, която определено заслужава внимание, тъй като това ще спести на огромно количество хора неизбежните странични ефекти от опиоидните лекарства, водещи и до пристрастяване. 



Нима музиката може да бъде ефикасно лекарство - ще попитат по-скептично настроените. В наши дни музиката ни залива буквално отвсякъде - излизайки от супермаркета, често си тананикам несъзнателно песента, която е звучала по радиото. След което отварям вратата на асансьора и там звучи друга музика. Аз съм може би от последното поколение, което чакаше с трепет да пуснат любимата песен по радиото, за да си я запише на касетка. Сега можем да чуем всичко, което желаем и харесваме по всяко време и на всяко място, благодарение на дигиталните технологии и интернет. Но може би приемаме музиката за даденост, без да осъзнаваме дълбокия й потенциал за въздействие. 








Американската музикотерапевтична асоциация ни е предоставила ценен материалв който разглежда обширните научни публикации и изследвания в областта на лечение на болката. Според обобщението в материала, музикотерапевтите използват разнообразни подходи при лечението на болка, базирайки се на проверените и доказани вече музикотерапевтични техники, описани в научната литература. Конкретната област на специализация на музикалния терапевт, професионалният му опит, както и индивидуалните предпочитания и нужди на пациентите играят основна роля при насочването към специфична техника от музикотерапията. Подборът на предпочитани музикални и звукови стимули индивидуално за всеки пациент е само една минимална част от музикотерапевтичната практика. Прилаганите техники стъпват на широк диапазон от научни теории, като бихевиоралната, психодинамичната и други теории от областта на психологията и невробиологията. Материалът посочва физическата рехабилитация, лечението на сърдечни заболявания, хирургичните процедури, акушеро-гинекологията, лечението на онкологични заболявания и лечението на рани от изгаряния сред областите, върху които се фокусира лечението на болка чрез музикотерапия. 


Резултатите от проучвания и клиничният опит показват, че музикотерапията се оказва ефективна дори в случаи, когато други терапевтични интервенции не дават резултат. Благодарение на заниманията с музикотерапия у пациентите се отбелязва понижаване на тревожността и стреса, успокояване на болката без помощта на медикаменти, позитивна промяна в настроението и емоционалното състояние, активно съдействие от страна на пациентите по време на оздравителния процес и намален престой в болничното заведение. Музиката помага на пациентите, като облекчава дихателните затруднения, нормализира кръвното налягане, увеличава ударния сърдечен обем, понижава сърдечния пулс, снижава мускулния тонус. 


Систематичен обзор на организацията Кокрейн разглежда ефекта на музиката при остра, хронична и онкологична болка. При прегледа на общо 51 научни изследвания са изведени сведения за въздействието на музиката върху интензитета на болката, нейното редуциране и връзката между музикотерапевтичните интервенции и използваните медикаментозни обезболяващи средства. Проведените научни експерименти показват, че пациентите, които са участвали в музикотерапевтични практики, изпитват по-слаба болка в сравнение с тези, с които не е осъществявана музикотерапевтична процедура. Според част от включените в обзора проучвания, 2 часа след операция пациентите, които са били изложени на въздействието на музикална терапия, изявяват нужда от по-ниски дози морфин, отолкото пациентите в контролната група, която не участва в музикотерапевтичните практики. Същата зависимост се наблюдава и 24 часа след операцията. 




Американският портал за практикуващи специалисти по анестезиология и интензивно лечение Practical Pain Management публикува обширен материал, в който проследява пет различни истории на пациенти, които се справят с болката посредством музикотерапевтични техники:


Историята на Барбара описва нейната борба с чувството на тревожност и депресия, комбинирани с физическа болка, след като на 55-годишна възраст е диагностицирана с метастатичен рак на гърдата. В музиката тя открива средство, с което да преодолее страха от кръвните изследвания, пеейки си на ум, докато й вземат кръв. Силата на въздействие на музиката върху ума и емоциите й надделява и блокира чувството на болка. Барбара не е изолиран случай. Проучване на ефекта на музиката при пациенти с диагноза рак на гърдата след мастектомия проследява взаимовръзката между музикотерапевтична интервенция и редуциране на чувството за болка. Изследването е проведено с общо 120 пациенти в онкологичното отделение на Първа университетска болница към Шанхайския университет "Джао Тонг" - един от най-авторитетните университети в Китай и водещ международен изследователски център. Пациентите са разделени на две групи по 60 човека, като първата група участва в музикотерапия от първия ден след операцията, а контролната група следва рутинната програма на следоперативно възстановяване. Резултатите от проведените тестове за измерване нивата на болка у пациентите показват значителна разлика в полза на групата, участвала в музикотерапия, като положителният ефект е наличен в краткосрочен и дългосрочен аспект.  


Да се върнем на публикацията в Practical Pain Management

Вторият описан случай проследява историята на Сюзън, която изцяло се доверява на музиката преди, по време и след операция на гръбначния стълб. Предварително подготвена плейлиста с любимата й релаксираща музика звучи в слушалките й, докато лежи на операционната маса, а по време на възстановяването успешно замества болкоуспокояващите медикаменти, които в предишни случаи нееднократно са й причинявали стомашно-чревен дискомфорт. След 5 дни престой в болницата, Сюзън е изписана и си отива у дома, където продължава своето възстановяване с помощта на музиката. 

Статията разглежда още три случая, в които музиката изиграва своята подкрепяща роля. Пациент с байпас операция разказва за успокояващото въздействие на специално подготвен музикален запис, комбиниран с гласа на музикалния терапевт, който направлява процеса на релаксация заедно с музиката. 

Музиката осигурява ефективна подкрепа от началото до края на човешкия живот. Историята на Мередит ни разкрива в подробности музикотерапевтичните техники, прилагани в акушеро-гинекологичната практика, докато за Джей и семейството му музиката предоставя както емоционална подкрепа, така и физиологична помощ в последните часове от живота му, като му помага да отпусне мускулите на тялото си и успокоява дишането му.




А какво стана с хапчетата за сън? - предвидливо ще ме подсетите вие. Всичко, изброено до тук, се отнасяше изцяло за въздействието на музиката при симптоми на болка. Проучвания сочат, че музика с темпо, близко до сърдечния пулс (около 60 до 80 удара в минута), плавна мелодия и повтарящ се, монотонен ритъм има способността да оказва релаксиращ ефект върху човешкото тяло, като успокоява сърдечния пулс и дишането, нормализира кръвното налягане и нивата на кортизола - наричан "хормон на стреса". Слушане на успокояваща музика в продължение на около 45 минути преди лягане в продължение на 3 седмици увеличава продължителността на съня, съкращава времето за заспиване, повишава качеството на съня и редуцира чувството за сънливост през деня. 


Музиката повлиява благоприятно дори остри разстройства на съня като инсомнията. Полисомнографски изследвания установяват, че хората, които са слушали успокояваща музика преди сън, имат по-дълги REM-фази на съня, които са от изключително значение за възстановяването и поддържането на психологическото и емоционално здраве. 


University Health News, страница за здравна информация и новини ни съветва как да подобрим съня си с помощта на музиката в 4 стъпки:

  • Избираме позната музика

  • Музиката трябва да има бавен и постоянен ритъм (темпо около 60-80 удара в минута), с тонове, звучащи в ниския регистър и успокояваща мелодия

  • Добре е да опитаме различни жанрове - класика, акустична музика и др., за да открием кой ни въздейства най-осезаемо

  • Преди лягане пускаме избраната музика, като не забравяме да нагласим таймер, който да я спре, за да не ни събуди, когато вече сме заспали. Таймерът трябва да се нагласи за малко по-голям интервал, отколкото ни е нужен, за да заспим (в зависимост от индивидуалните ни навици това може да отнеме между 15 и 45 минути)


Нека завършим с един съвсем нов проект, стартиран през 2015 г. от Марко Ахтисаари. Финландски предприемач и музикант, бивш главен продуктов дизайнер на Nokia и съосновател на Sync Project - една идея, която обединява труда на водещи учени и музиканти от световна величина. Проектът представлява мащабно проучване върху начина, по който отделните елементи на музиката - ритъм, тоналност, тембър и т.н. - влияят непосредствено върху физиологичното състояние на човека, обхващайки сърдечния пулс, мозъчната дейност и циклите на съня. Целта на Марко Ахтисаари и неговите колеги е да предоставят алтернатива на опиоидните аналгетични медикаменти, водещи до развиване на опиоидна зависимост, като изследват аналогичното въздействие, което музиката оказва върху нашия мозък, без да произвежда вредни странични ефекти. Проектът е не само интригуващ, но и изключително ценен. Най-вълнуващото е, че абсолютно всеки може да се включи и да участва в подаването на данни от собствения си смартфон.

Музикотерапията се развива с внушителни темпове и покорява нови територии, давайки надежда на хора, които са изгубили надеждата си и помагайки там, където обикновените терапии са безсилни. Съвсем реалистично звучат в този контекст думите на Мако Ахтисаари:

"След 20 години ще смятаме за абсурдно и примитивно това, че не сме използвали музиката като основна и най-важна част от системата на здравеопазването, както за поддържане на ежедневния ни тонус, така и за да подобрим фармацевтичното лечение."