Започнах този блог, подбудена от нуждата да се популяризира сред нашето общество една професия, в която открих призванието си, но която е все още слабо позната у нас. В нашата действителност, където общоприетите и отдавна известни занимания се примесват с всевъзможни модерни и новонавлезли техники, правят се работилници и уъркшопи на буквално всякакви теми, а езотериката и мистицизмът набират като че ли все по-голямо число поклонници, за една област като музикотерапията могат да се чуят най-разнообразни определения. Медиите вече по-често споменават този термин и говорят за спасени с Моцарт недоносени бебета, на хиперактивните деца им се препоръчва музикотерапия за овладяване на характеровите особености, споменава се и чудотворното влияние на музикотерапията при деца в аутистичния спектър. Въпреки това, за тези 5 години, откакто се занимавам с изучаване и практикуване на музикотерапия, не съм срещнала нито един човек (с изключение на колегите ми), който да има представа какво всъщност правя. Полярните мнения са или че това е нещо несериозно, свързано с отвлечени релаксации и слушане на медитативна музика, или пък, че става въпрос за нещо много страшно, строго предназначено за тежко болни хора - поради наличието на думата "терапия" в името, като че ли в "шопинг-терапия", "арома-терапия" и дори в "арт-терапия" не присъства абсолютно същата дума! :) Във всички случаи, обаче, на това занимание се гледа като на нещо непознато, поради което - плашещо и ненужно.
