петък, 1 април 2016 г.

"Защо искам да променя света чрез музикотерапията"

Започнах този блог, подбудена от нуждата да се популяризира сред нашето общество една професия, в която открих призванието си, но която е все още слабо позната у нас. В нашата действителност, където общоприетите и отдавна известни занимания се примесват с всевъзможни модерни и новонавлезли техники, правят се работилници и уъркшопи на буквално всякакви теми, а езотериката и мистицизмът набират като че ли все по-голямо число поклонници, за една област като музикотерапията могат да се чуят най-разнообразни определения. Медиите вече по-често споменават този термин и говорят за спасени с Моцарт недоносени бебета, на хиперактивните деца им се препоръчва музикотерапия за овладяване на характеровите особености, споменава се и чудотворното влияние на музикотерапията при деца в аутистичния спектър. Въпреки това, за тези 5 години, откакто се занимавам с изучаване и практикуване на музикотерапия, не съм срещнала нито един човек (с изключение на колегите ми), който да има представа какво всъщност правя. Полярните мнения са или че това е нещо несериозно, свързано с отвлечени релаксации и слушане на медитативна музика, или пък, че става въпрос за нещо много страшно, строго предназначено за тежко болни хора - поради наличието на думата "терапия" в името, като че ли в "шопинг-терапия", "арома-терапия" и дори в "арт-терапия" не присъства абсолютно същата дума! :) Във всички случаи, обаче, на това занимание се гледа като на нещо непознато, поради което - плашещо и ненужно. 



Почти година и половина след като написах първата си статия в този блог, "История с чай или що е то музикотерапия", попаднах на материал от конференция на TED, в който една млада жена, сертифициран професионален музикотерапевт, разказва с какви проблеми се сблъсква при практикуването и популяризирането на своята професия в Америка. Тук е моментът да отбележим, че в Америка музикотерапията отдавна е възприета и се практикува широко в болнични заведения, центрове за рехабилитация и оздравителни заведения от всякакъв тип, правят се научни експерименти, проучвания, изследвания, а дисциплината се изучава в университетите. Също така, музикотерапевтични техники се прилагат широко и в групите за личностно развитие, а участването в музикални групови занимания за ранно детско развитие е напълно естествена и масова практика със своите доказани ползи както за децата, така и за родителите, които участват наравно с тях във всички занимания.



Въпреки това, думата "музикотерапевт" все още не говори почти нищо на случайния американец. Ерин Копланд Сайбърт, сертифициран музикотераевт, практикува своята професия, като помага на хора с най-различни здравословни проблеми - психически разстройства, интелектуални затруднения, деменция, Алцхаймер и др. Ерин Сайбърт полага целенасочени усилия за утвърждаването и популяризирането на музикотерапията, както и за по-широкото й приложение в областта на здравеопазването като цяло.


Ето как започва тя своето послание: 



"Кои професии са популярни в днешно време? Лекар, зъболекар, физиотерапевт, счетоводител, музикотерапевт...  е, може би без тази последната. Ако ви кажа, че съм музикант, това ще ви даде представа какво е моето основно занимание. Ако ви кажа, че съм терапевт, също ще разберете с какво се занимавам. Но когато комбинираме тези две думи в една професия, се оказва, че никой всъщност не е наясно в какво се състои работата ми. В такива моменти обикновено получавам отсреща характерния "празен поглед" или пък коментар, като "О, това звучи забавно - доброволец ли сте?" Лично на мен ми е любим въпросът:

                    "Та... всъщност какво точно правите?" 




Когато чух това, си казах, че тази жена описва моето ежедневие - или поне онази част от него, в която се занимавам активно с тази си професия, тъй като у нас  музикотерапията все още не може да бъде основен източник на препитание :) Разбира се, всеки музикотерапевт, изправен пред въпроса "в какво се състои работата му", е изправен на практика пред дилемата да засипе отсрещната страна с купища информация, която само да обърка събеседника му, или просто да му каже "Ами.... помагам на хората да се чувстват добре, използвайки музика". И двата варианта гарантират един и същ резултат - човекът така и да не разбере какво всъщност е музикотерапията. И това е така, защото на този въпрос не може да се отговори с едно-две изречения. Всъщност, никоя професия не може да бъде описана коректно с две изречения и това да ни даде ясна представа в какво се състои тя, ако нямаме някаква минимална първоначална информация и никога не сме чували за въпросната професия. Ето тук е и разликата с добре познатите на всички ни професии като лекар, зъболекар, музикален педагог, художник и т.н., които дори не се нуждаят от допълнителни обяснения - защото всички знаем в какво се състоят. 

"Необходимо е да се повиши информираността за това какво представлява музикотерапията, тъй като тя предлага ефикасна помощ на различни хора в разнообразни ситуации" - казва Ерин. - "Моята цел в живота е да създам един свят, който не само разпознава музикотерапията като  професия и като ефективно средство, което помага на хората да се чувстват по-добре, но и да я направя популярна професия. "


От къде започва промяната

 

За щастие здравеопазването се променя фундаментално в световен мащаб, в посока, която прави все по-възможно осъществимо прилагането на музикотерапията като равноправна клинична интервенция. Медицината се пренасочва от лекуване на симптомите на дадена болест към лекуване на човека като едно неразривно цяло. Хората все по-осъзнато предпочитат да използват по-малко лекарства с химичен произход и се обръщат към холистичния подход на лечение. Впрочем, още едно понятие, което у нас предизвиква все още подозрителни асоциации. Първият резултат, който гугъл ми даде при търсене за "холистичен подход" се оказа една доста приятна статия със задоволително сериозен стил. Може да й хвърлите едно око :)



Мястото на музикотерапията в картинката


Музиката, всъщност, е едно от най-древните и широко прилагани средства за лечение и подобряване качеството на живот. По този въпрос можете да откриете повече подробности тук. През цялата човешка история музиката е имала обединяваща функция, носила е силно внушение и е вълнувала дълбоко сърцата на хората. Генерално погледнато, може би няма човек, който да не обича музика - някои хора по-малко, други повече. Разбира се, съществуват разнообразни стилове музика и различни индивидуални предпочитания, но емоционалната връзка на човека с музиката е универсален феномен. Този факт прави липсата на разбиране по въпроса за музикотерапията наистина странна. Години наред хората са използвали музиката като средство за изразяване и като средство за промяна.

"Пускали ли сте си тъжна музика, когато сте преживели раздяла?" - Пита Ерин Сайбърт. - "А пускате ли си енергична музика, когато имате нужда от мотивация?"

На практика повечето от нас ежедневно използват музиката като средство за терапия, макар и в непрофесионален смисъл. Точно по този начин, всъщност, се е развила и съвременната професионална музикотерапия - чрез използване на музиката като средство за преодоляване на дълбоки емоционални травми. След Първата и Втората световна война възниква практиката в болниците да се наемат музиканти, за да свирят пред ветераните от войните, които страдат от т.нар. посттравматично стресово разстройство. Но когато медицинските сестри и лекарите забелязват благотворното въздействие, което музиката оказва върху тези пациенти, музикантите осъзнават, че се нуждаят от професионална здравна подготовка, която да им позволи да помагат по-ефективно в тази област. По този начин се поставя началото на съвременното приложение на музика за немузикални цели.

Музикотерапевтът може да използва музика, за да подобри уменията за комуникация на дете с аутизъм, или да използва текста от дадена песен, за да предизвика дискусия върху техниките за преодоляване на негативно преживяване, ако работи с пациенти с психични проблеми. Целите, които музикотерапевтът си поставя, винаги зависят от индивидуалните нужди на участниците в музикотерапевтичното занимание. Те съвпадат с целите, които преследва всяко едно  стандартно лечение. Разликата е в средството, чрез което тези цели се постигат - музиката. А защо това средство е толкова ефикасно? Преди известно време TED пуснаха друго клипче, в което обясняват механизмите на въздействие на музиката върху човешкия мозък и защо това е толкова важно:




Комплексните реакции, които музиката предизвиква в мозъка ни, докато свирим или дори само докато я слушаме, я утвърждават като изключително мощно средство за въздействие и предизвикване на положителна промяна у всеки човек - независимо дали тази промяна е свързана с физиологичните, емоционалните или социални нужди на конкретния участник. Това позволява музиката да се прилага успешно, за да подпомогне пациенти, които се възстановяват от инсулт и срещат затруднения в ежедневни процеси като ходене, хващане на предмети и т.н. Същите тези пациенти неусетно се увличат от музикалния ритъм и започват да го имитират, тактувайки си с крак, пляскайки или дори свирейки с дайре, шейкър и т.н. При пациенти, които имат проблеми с паметта, музиката се явява силен стимул за извикване на спомени. Тъй като музиката стимулира едновременно и двете полукълба на мозъка, ако едното полукълбо бъде увредено, например от болест на Алцхаймер, здравата част на мозъка ще се опита да компенсира загубата. По този начин дори ако пациент с Алцхаймер не е в състояние да изрече вербално своите нужди, вместо това той може да ги изпее. Колкото повече проучванията ни дават нови познания за функциите на мозъка, толкова повече музикотерапията се свързва в ефективно сътрудничество с неврологията. Все по-задълбоченото изучаване и разбиране на механизмите, чрез които музиката ни въздейства, позволява все по-ефективно да я прилагаме като средство за целенасочена и осъзната позитивна промяна в здравето на човека.

И така, стигаме до момента, в който можем да дадем един по-задълбочен и коректен отговор на въпроса:


"С какво се занимават музикотерапевтите"


Ние сме специалисти, които не просто притежават високо-професионални музикални умения. Ние преминаваме през задълбочено обучение, което ни подготвя да взаимодействаме с пациенти, страдащи от множество различни заболявания, както и с напълно здрави хора, които се стремят да повишават качеството си на живот чрез развитие на личностния си потенциал, креативността си и дори смелостта си да преследват своята цел. В процеса на това обучение е изключително важно всеки музикотерапевт да премине през клинична практика и да придобие задълбочено разбиране за различните механизми на въздействие на музиката върху човешката личност и физиология. Това е от критично значение поради пренебрегвания факт, че музиката, макар и толкова лесно достъпна, може да бъде опасна.

Ерин Сайбърт обяснява важността на адекватното прилагане на музикотерапия със следния пример:
"Ако един баскетболен играч си изкълчи глезена и не може да продължи игра, неговият треньор няма да му каже - "Връщай се в игра и продължавай - знаеш колко е забавно и обичаш да играеш!" Треньорът знае как да предпази този играч от всякакви последващи усложнения. По същия начин музикотерапевтите знаят как да предпазят своите пациенти от музика, която би могла да им навреди, ако се прилага без необходимото знание и разбиране."
Това е изключително важно, например, при интензивната неонатална грижа, за която стана дума в началото. Недоносените новородени са най-крехките човешки същества. Музикотерапевтите, които специализират в работа с тази група, са обучени да разпознават сигналите за свръхстимулация на новороденото. Цялата заобикаляща ни среда сама по себе си е изключително натоварваща за развиващия се мозък на едно преждевременно родено бебе. Уменията и техниките на музикотерапевтите, работещи в тази област прекрасно илюстрират нуждата от внимателно избиране на музика, подкрепено от научни изследвания. Ето и малко нагледна демонстрация как специално композирана за конкретния случай музика помага на преждевременно родено момченце да се справи с това първо и толкова голямо изпитание в живота си:



При проведените проучвания се установява, че музикотерапията помага на недоносените бебета, като нормализира сърдечната им дейност, помага за стимулиране на смукателните рефлекси и подобрява съня на бебетата.

След всички достойнства на музикотерапията, разгледани до тук, в своето заключение Ерин споделя:


"Към настоящия момент здравеопазването гледа на музикотерапията като на "значима, но не и необходима" част от грижата за човешкото здраве. Да, музикотерапията наистина е значима, поради факта, че самата музика е значима. Но гъвкавостта, която музиката притежава, наред с ефективността й в грижата за пациенти от пълния здравен спектър, ми дават основание да оспоря разпространеното отношение към музикотерапията и да твърдя, че музикотерапията е от основно значение за здравето на хората. Музиката е много повече от просто "чудотворна" или "магична". Тя е част от нашата човешка природа. Нашите тела са чувствителни към музиката по природа, поради факта, че ние дишаме ритмично, извършваме ритмични движения, когато вървим, а също и поради факта, че сърцето ни бие ритмично. "


И така, с какво се занимаваме ние, музикотерапевтите

 

Когато се задоволим с краткия отговор - "Ние помагаме на хората чрез музика.", пропускаме една изключително важна възможност. Човекът, на когото сме дали този простичък и нищо не значещ отговор, ще си отиде, без да е разбрал важността на музикотерапията. Това може да не изглежда толкова фатално, но ако се замислим малко по-дълбоко, ще разберем, че това може да е поредният човек, който няма да потърси музикотерапевтична интервенция за своята болна от рак майка, защото ние сме пропуснали възможността да му кажем, че музиката може да облекчи нейните болки. А може това да бъде поредният човек, който няма да препоръча занимания с музикотерапия на своите съседи с дете аутист.






Музикотерапията вече променя света - с всеки следващ пациент и неговото семейство, които са преживели благотворното й въздействие. Ако променим отношението си към музикотерапията като просто една "нова" и "интересна" професия и започнем да изискваме музикотерапевтични програми да се прилагат във всички области на грижата за човека, заедно можем да помогнем музикотерапията да заеме своето място сред останалите добре познати и широко практикувани професии. И това може да помогне на много хора, включително на нас и на нашите близки.