Аналитична музикотерапия

Доколко разбираме сами себе си и по какъв начин това е свързано с постигането на целите в живота ни? Аналитичната музикотерапия ни помага да преодолеем препятствията, които сами си поставяме и да освободим личностния си потенциал чрез музикална импровизация.

За техниката

Аналитичната музикотерапия е разработена през 70-те години на миналия век и се свързва с името на британката музикотерапевт Мери Прийстли. Създадена като метод за изследване на вътрешния свят и стимулиране на личностното израстване, аналитичната музикотерапия се фокусира върху музикалната импровизация с лесно свирещи инструменти, чрез които могат да бъдат пресъздадени различни емоционални състояния, впечатления, преживявания. Импровизацията може да бъде вдъхновена от предварително поставена тема, отразяваща конкретен проблем, върху който участниците искат да работят по време на сесията. Темите могат да бъдат разнообразни и да включват усещания, идеи, образи, фантазии, спомени, събития или ситуации от ежедневието. С помощта на музикотерапевтичната импровизация върху зададената тема, участниците имат възможност да превъзмогнат различни блокажи, които възпрепятстват реализирането на пълния им потенциал и постигане на личните им стремежи. Това включва работа върху ситуации и взаимоотношения със заобикалящия ни свят, както и конфронтиране на персонални проблемни области. Аналитичната музикотерапия успешно се осъществява както под формата на индивидуални сесии, така и в работа с групи.

Индивидуална сесия

По време на сесията участникът има на разположение богат асортимент от разнообразни звукоизобразителни инструменти, като може по желание да използва и собствения си глас като изразно средство. В зависимост от специфичните изисквания на сесията, музикотерапевтът може да акомпанира на пиано или да избере един от инструментите, който да пресъздава най-точно зададената тема и поетата от терапевта роля.

Обикновено сесията протича в четири фази:

• Избиране и формулиране на темата, по която ще се работи.
• Определяне на ролите, които участникът и терапевтът ще изпълняват по време на музикотерапевтичната импровизация.
• Същинската част, в която се осъществява импровизацията върху избраната тема.
• Дискусия върху преживяното.

Целта на импровизацията е да позволи на участника да освободи своите чувства и емоции и да позволи на музиката да „протече“ през него.  По този начин той може да чуе как „звучи“ собствения му живот. По време на дискусията терапевтът насочва участника и го насърчава да изрази с думи това, което се е случило в импровизацията. Обсъждат се преживяванията, които са се отключили по време на импровизирането и вътрешната реакция на участника към тези преживявания. Дискусията може да изведе нова тема, върху която да се работи и която да стане основа за нова импровизация. Участникът може да бъде помолен също така да наривуса или пък да изрази с танц своите преживявания. Музикалната импровизация, комбинирана с професионален анализ на усещанията, които поражда, дава възможност на участника да постигне по-задълбочено познаване на своя собствен вътрешен свят и на реакциите си към заобикалящата го среда. 

Чрез системни занимания с техниката се постига по-осъзнато взаимодействие със ситуациите в живота ни, които са важни за нашето равновесие като личности.