 |
| Музикотерапевтична работилница |
Поставихме началото! Точно преди една седмица се състоя откритото представяне на тематичната серия „Звук“, с която Музикотерапевтичната работилница е вече факт! Вълнувам се, защото най-после започвам нещо, което планирам от дълго време и в което вярвам!
Като пианистка още от първи-втори клас
участвах в най-различни концерти на училището, конкурси и общоградски
изяви. С годините личното ми взаимоотношение с музиката ставаше все
по-дълбоко и по-осъзнато. Безкрайните часове работа на пианото, насаме с
нотите и с вселената, която композиторът е вписал в петолинията….
всичко това беше безценен подарък за моето сърце. Година след година,
опознавах света на музиката отвътре и тя неусетно стана част от мен.
Но на сцената, когато дойде времето да се
види резултатът от безкрайните часове труд и упоритост, нещата изглеждат
другояче. Там, под светлината на прожекторите, артистът има само един
дубъл – един кратък миг, в който да въплъти всички тези часове на
взаимно опознаване с тъканта на музикалното произведение. Задачата е
вдъхновяваща, а отговорността е огромна – да предоставиш на сърцата на
хората частица от своето сърце, която автентично да резонира в тон с
оригиналния замисъл на композитора!… Усещането е неописуемо прекрасно!
Но с времето започнах да размишлявам какво ли е от другата страна – там,
където сяда публиката… Неведнъж след концерти хора са идвали и са ми
казвали колко ги е докоснало изпълнението ми и колко са се развълнували
от красотата на музиката… А след това? ….. След това всички излизаме на
улицата и всеки остава сам със себе си – с грижите си, с проблемите,
радостите, болките….. Това е една твърде лична територия, която аз от
сцената нямах власт да докосна. Това постепенно започна да ми носи все
по-голямо неудовлетворение и ме накара да търся начин да достигна до
хората истински.
Така, малко преди да завърша Музикалната
академия, открих истинското си призвание, музикотерапията – тя беше
моето спасение, защото ми позволяваше да донеса музиката до сърцата на
хората по един начин, който да остави отпечатък и да посее в тях реално и
ефективно надежда и светлина. Позволяваше ми да им дам онова докосване
до музиката, което оставя трайни следи и оформя живота ни занапред –
онова взаимоотношение, на което аз имах щастието да се радвам в дългите
часове работа над нотния текст. Но музикотерапията ми позволи да го
представя във форма, която е достъпна за всеки, дори и никога да не се е
занимавал с музика. Ето защо толкова обичам това, с което се занимавам!
Защото то има силата да вдъхне на хората вяра, че могат да направят
нещо, което до тогава са си мислели, че не могат. А не е ли това
ключът!? Ключът към какво? Бих казала „към постигане на щастието“, но
тази клиширана фраза не може да предаде и частица от дълбочината на
истинския живот. А истинското щастие съществува само там, където животът
е истински. И за тази цел ни е дадена музиката!
Преди една седмица, на откриването на
Музикотерапевтичната работилница, се събрахме много приятели. Всички
бяха любопитни какво ли пък съм им подготвила…
Първо си поговорихме за това какво представлява музикотерапията и защо е
необходимо музикотерапевтичните занимания да се водят от квалифициран и
обучен професионалист. Поговорихме си за това как
музикотерапията отваря сетивата ни и ни
помага да видим света около нас с други очи. Как музикотерапията ни
помага да открием вдъхновение и творчески подтик дори във всекидневните
си задачи. И как ни учи на изкуството да общуваме помежду си.
.jpg)
След това всички заедно се включихме в едно весело ритмическо
предизвикателство, което ни провокира да изострим концентрацията си, да
тренираме координацията и бързите си реакции и да наострим уши, за да
уловим точно сменящия се ритъм! :)
С помощта на инструменталната палитра нарисувахме и една красива
природна картина, в която имаше всичко – и поточе, и море, и стихии, и
славеи... имаше дори ледена пещера на един от спътниците на Юпитер! Всеки от нас
даде полет на въображението си и освободи сърцето си, за да се влее в
една спонтанна музикална импровизация.
А накрая всички изразиха емоциите си в цветове върху нотните петолиния!
Получиха се прекрасни акварели, които участниците отнесоха със себе си
като подарък. И споделиха, че са останали доволни от преживяването. Даже
не им стигна! :)
Тази вечер започва първата
от 7-те сесии, които ще уловят звука на истинските неща от живота –
звукът на приятелството, на усмивката, на сърцето, мечтите, надеждата,
любовта и на самия живот в цялата му пъстрота и непредсказуемост!
Изпълва ме нетърпение!…
