Звукът – свикнали сме да го приемаме за даденост, той е навсякъде около нас, ежедневно. Звуците ни обгръщат неусетно, потапяйки ни в симфония от нежни нюанси, или просто в шума на градския хаос. Умеем ли да се вслушваме в тези звуци и да разбираме езика им? Какво ни разкриват те за нашия вътрешен свят?
В Музикотерапевтичната работилница използваме спонтанната групова
импровизация като средство за себеизразяване и комуникация посредством
лесно засвирващи инструменти. Заедно създаваме една звукова лаборатория,
където всеки е свободен да експериментира и да стане откривател на нови
изразни средства, отразяващи неговата индивидуалност, както и да
комуникира и освободи своя личностен потенциал.
Музикотерапията ни помага да погледнем навътре в себе си и да си
обясним собствените си преживявания и емоции, както и да ги изразим
непосредствено, без да са ни необходими думи. С помощта на спонтанната
музикална импровизация даваме израз на вътрешния си свят и опознаваме
самите себе си – нашите чувства, нашите реакции, нашите възгледи и
усещането ни за света около нас. Споделеното преживяване в група ни дава
усещането за подкрепа и насърчение, а използването на разнообразни
лесно засвирващи музикални инструменти отключва креативността и
въображението ни.
В музикотерапевтичната работилница този петък ( 9 януари) ще си
говорим за надеждата – защо е толкова необходима в нашето съвремие, по
какъв начин променя ежедневието ни и кои са онези ситуации, в които ни е
най-нужна. Ще си поговорим и за това как можем да дадем надежда на
другите около нас и най-важното – заедно ще се потопим в красотата на
нейната музика, ще облечем мислите и усещанията си в звук.
А звукът на надеждата е необикновен. Той идва като че ли от друго
измерение и насища прагматичния ни свят с вълшебен звън. Позволява ни да
дишаме свободно, когато обстоятелствата ни притискат. И дори в
най-голямата какофония този чист и фин звук ни напомня, че не трябва да
се отказваме.
