„Любов“ – едно понятие, колкото клиширано, толкова и дефицитно в
нашето съвремие. За любовта се говори много, а като че ли се прави
малко. Но точно онези действия, продиктувани от любов, имат силата да
създават и да вдъхват живот. Вътре в нас и в сърцата на другите около
нас. Тези действия отекват през времето и остават непреходни. Именно в
тяхното ехо се вслушахме тази вечер по време на Музикотерапевтичната
работилница.
Най-напред пресъздадохме различни ситуации, в които сме провокирани
да защитим собствения си интерес, но избираме да реагираме в полза на
другия. С помощта на музикалните инструменти и техниките на психодрамата
се превъплътихме в роли, в които имахме възможност да преживеем от
първо лице усещането да дадем любов.
След това поработихме с глина. Оформихме от глинената топка
последователно различни образи, включително човешка фигура, която
въображаемо „съживихме“. Във втория етап на задачата всеки беше свободен
да придаде на глинената топка различен вид по свой избор, като само
загатне формата, която си представя и я предостави на следващия
участник, който да я разпознае и завърши.
Така в края на работната седмица разтоварихме умората и се отървахме
от насъбраното напрежение в зареждаща творческа атмосфера. Породиха се
различни идеи, вдъхновени от общите занимания, които провокираха
интуицията и въображението на всички ни. Кратката дискусия след
упражненията даде възможност на всеки от участниците да сподели както
емоциите си от преживяното, така и своите разсъждения, свързани с
проявата на любов, човечност и съпричастност.
А ето и една от най-дълбоките истини, написани някога за любовта. Нека тя изпълни седмицата ни със съдържание и смисъл.
Любовта дълго търпи и е милостива;
любовта не завижда;
любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи, не търси своето,
не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра,
на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада.
Първо послание на св. ап. Павел към коринтяните:
Глава 13, 4-8 стих.
